някой ден някъде някой си губи времето

на 26ти имаше специален късен влак за хората, които искаха да чуят/видят частица от янукович и медведев. с мейси седнахме във вагон пълен с работници и пенсионери от станцията, бяхме единствените момичета и получихме доста усмивки. чак накрая намерихме групата, в която ни беше пъхнала администрацията на чаес – форум за млади руски физици и еколози. ръководителката ни смъмри, че сме се изгубили, и ме шляпна по дупето.

закараха ни до припят с автобус (припят прилича на снимка на припят), а после чакахме, чакахме, чакахме на слънце да приключат безкрайните речи, за да оставим четен брой карамфили на паметника. речта на янукович беше накъсана и неубедителна, медведев се справи много по-добре, но и това нямаше особено значение. повечето ликвидатори въобще не се интересуват или нуждаят от благодарности. а станцията е просто едно скучно, разпръснато и вехто индустриално пространство. връзката с миналото се поддържа главно от туристите и от уредите, които измерват радиационното замърсяване на всеки работник, който влиза и излиза от гарата.

оркестърът беше стегнат и мръснокафяв, музикантите се усмихваха на журналистите. зад тях стърчеше прометей, почистен и преместен от припят. (след огъня следва бавно и мъчително разкъсване на плътта.)

не беше фотогеничен ден. само заводна тишина, руски и швейцарски туристи със слънчеви очила и няколко минути красиво опело. на снимката не изглеждам особено впечатлена. всъщност много внимавах да не стъпвам върху тревата – това беше единственото правило. затова всички скачаха от плочка на плочка и прегръщаха чантите си като замислени деца.

защото под тревата се крие блато, блатото е зоната, а ако потънем там, ще посивеем, времето ще спре и ще ни прескачат диви сърни и лосове, които никога не са виждали хора. (брр! говори температурата, която ме посрещна в софия благодарение на ужасните аеросвит.)

^ преувеличено доказателство.

от февруари тази година чернобил е отворен за безопасен дизастър туризъм – защото им трябват пари и защото жестоката напукана тишина и скуката са ценни преживявания. трябва да комбинират обиколката с кратка презентация за украинските индустриални милиардери и с посещение на съюза на чернобилските пенсионери, които твърдят, че събират повече данни от разните министерства в киев. също така черпят с бонбони и пеят песни за варна.

в този ред на мисли, честит първи май. днес е прекрасен ден за спасяване на охлюви. техните страхове са наопаки – черупките им са крехки и трябва да ги вдигнеш от асфалта и да ги сложиш в тревата.