програмата за неделя:
– партизански пейнтбол в гората с цял футболен отбор. светлозелени срещу тъмнозелени. организаторите залепяха скъсаните униформи с ярко червено тиксо и играчите приличаха на коледни подаръци. бяха си донесли радио, сложиха го на една купчина гуми и го застреляха.
– пикник пред гаража на галя, защото заваля дъжд. момчетата нарязаха изсъхнали борови клонки и ги запалиха в дупка в пясъка. ядохме сандвичи с пастет и шпроти. сравнихме бири, цигари и познати, които се казват маша.
– разходка до детската площадка с александър и дъщеричката му пелагея. “бъдещето е неясно.” и толкоз.
– кафе с настя, която се бори с бумаги и живее в чернобил по няколко дни на седмица. през зимата се страхува от вълците, които нападат уличните кучета. учи френски, за да може да разговаря с приятеля си. приятелят й е късметлия.
– чай с михаил, който се усмихна чак когато го попитах кой му е любимият композитор. изтананика ми мелодията от пинко розовата пантера. живее в голяма къща, но я дели с колекцията препарирани животни (борсуци, глигани, рис, невестулки), които баща му е убил, след като се е пенсионирал заради проблеми със здравето. баща му е бил ликвидатор. михаил винаги е искал да работи в чернобил и обожава работата и колегите си. дразни се, че хората сравняват фукушима с чернобил. в чернобил всичките грешки са били човешки и предотвратими, в япония природата е предизвикала катастрофата…
луд-ни-ца. дванайсет часа разговори. в момента мейси хърка на канапето в ресторанта, а саша се мъчи с превода на писмо до кмета на славутич… който настоява всичко да е на украински. наздраве. стискайте палци.
пс. котките тук ме харесват. измяуках на един черен котарак и той веднага се залепи за мен. по-късно настъпих опашката на старчето бамба, но той се настани до мен и мирно ми облиза жилетката. после заспа и захърка.