вино: primitivo в италиански ресторант, където съседите се държаха за ръце (ръце с много бижута), а келнерът одобри поръчките ни с леко докосване по рамото. алиса ни помоли да опитаме двете пробни чаши, които поръча, защото никога не знаела какво иска. разказа ни как двайсет минути е избирала сирене в супермаркета. с ребека поръчахме направо от картата, нарисувана с тебешир на стената. заспивах някъде в дъното на чашата, докато те си говореха за стажове, съученички, секретарки, момчета.
уиски: st. george’s single malt в уиски бар със сантиментална музика в истински хипстърски квартал. всички на масата се занимаваха с изкуство или с организация на профсъюзи. всички ме питаха защо не искам да живея в този великолепен град. ами защото предпочитам да им ходя на гости и да ме черпят. защото просто така. защото е съвсем отвъд всичките ми горни граници – не искам да броя, не искам да бързам – и защото ми стига, че видях брус уилис на улицата (изглеждаше чудесно).
бира: sam adams. беше слънчево, аз бях замаяна от часовата разлика и зимната бира ми се стори свежа и лятна. дан прескочи оградата, за да изяде сандвича си извън заведението и да ядоса келнерката. тим седеше до мен и понеже не очаквах да го видя точно този следобед, не престанах да го зяпам и да го щипя и да му задавам глупави въпроси за калифорния. по-късно се качихме на покрива на ребека, смяхме се като тийнейджъри, а роси снимаше голямото небе на големия град. големият град ще си остане там, ако го поискам. уикендът свърши, заваля студен дъжд, във вторник станахме рано и хванах автобуса за бостън. повтарям се, но това не ме притеснява.