оказа се, че най-лесният начин да ми омръзне да пиша, е да си купя домейн. изчезнах в туитър, трупам чернови тук, пиша писма до америка и искам да ми отговори, че й липсвам, лепя си бележки над бюрото.
исках да спомена втория балкон на зала българия. на вратата имаше малка необяснима дупка – а после се оказа, че разпоредителката (боядисана червена коса, сяда до приятелки на първи ред и си говорят) просто пази дръжката в джоба си.
и хеттрика миналата седмица! public enemy бяха супер, не бях виждала толкова танцуващи момчета накуп. indioteque правят все по-чудесни неща (jude the obscure, скоро и bernays propaganda). camera obscura ме дръпнаха в солун и объркаха песента, която исках да чуя. на връщане пътищата бяха празни, имаше мъгла на ленти, всички в колата бяха заспали с отворени очи – и на георги му се дослуша here comes the flood*. (от това стягане на гърлото се разболях на следващия ден.)
като изключим концертите, май трудно излизам от вкъщи**. не искам да ви занимавам с часовете на денонощието в някаква стая, но ето: днес залепих лепенка на red sox на вратата, имам излишни празни буркани, бебето на съседите плаче само нощем, заспивам на светната лампа и сутрин се чувствам виновна. би било интересно да изчисля какво количество предмети (и повторения) ми е нужно, за да си създам уют.
*има прекалено много версии на тази песен, но май слушахме тази.
**но приемам покани и наистина искам софия да ме изненада. пссст.